добре дошли във виртуалния свят на "ФЕНИКС"
centerphoenix.alle.bg

Статии и научни публикации

Авторски статии

1. Детето от предишния брак в новото семейство. Как да общуваме с децата от предишните бракове.

2. Компромисите


1. Детето от предишния брак в новото семейство. Как да общуваме с децата от предишните бракове.

При създаването на ново семейство  бъдещите съпрузи, които преди това вече са опитали от горчилката на предишен неуспешен брак често се безпокоят, тревожат и вълнуват колкото и  да е парадоксално, а от друга страна обяснимо от въпросите свързани с децата от предишните бракове. Този въпрос е достатъчно сериозен и важен за бъдещото ново младо семейство, това е една стресираща ситуация и тя влияе на психоемоционалното състояние както на жената така и на мъжа. Младите, а понякога и зрелите хора, встъпващи в брак започват да изпитват чувство на ревност от детето от предишния брак. Особено често това се отнася за мъжете, на които им се струва, че жената отделя прекалено много внимание на детето.

Съществува и ситуация, при която бившият мъж на повторно омъжената жена не желае да остави детето си, проявява интерес към него, посещава го и общуването с бившата съпруга е неизбежно – тях ги обединява детето. В този случай възниква чувство на ревност, но не от детето, а от бившия партньор. Това е напълно обяснимо, защото за определен период от време този човек е бил близък и любим и няма гаранция,че предишните чувства няма да избухнат с нова сила и няма да се възобновят интимните отношения между бившите съпрузи. В съзнанието на мъжа възникват хиляди подозрения и въпроси и това го напряга.

Детето,  усещайки възникналото напрежение, макар и да не е било близко с бащата преди развода..все пак това е роден баща, започва да изпитва чувство на отчужденост. Появява се „чуждия чичко”, който идва при него и мама в техния подреден живот и изисква прекалено много внимание за себе си. В очите на детето той преди всичко е конкурент в борбата за вниманието на мама. След развода много жени се съсредоточават изцяло върху децата си и не обръщат внимание на личния си живот – живеят заради детето и неговите интереси.

И изведнъж този свят, така удобен за детето, се разрушава. С появата на този мъж, неговата майка се променя – в нея се появяват интереси различни от интересите на детето. Тя излиза на кино, на гости, занимава се с мъжа, не споделя с детето своите преживявания. Естествено детето се обижда – то все още не може да разбере общата картина на живота и е недоволно. И възниква взаимно напрежение: детето не е доволно от новия мъж, а мъжът чувства, че детето е резервирано към него. Отношенията се влошават и прехвърчат искри. Особено, когато детето се държи дръзко или отговаря, мъжът се дразни – прави забележка, детето се държи пренебрежително и избухва скандал.

 Жената на свой ред, за да регулира отношенията и  стремейки се да избягва конфликтите, често взема страната на детето и така се оказва между новия си партньор и детето си, както между чука и наковалнята. В този си образ тя се опитва да смекчи конфликта, влизайки в ролята на посредник, това е много опасна роля и доста неблагодарна работа. Конфликт като този може и да не се разреши и тогава всички страни ще останат засегнати и недоволни - не само един от друг, но и от това, че не е намерено разрешение.

Ако говорим за случай, когато детето е останало при бащата и в живота им се е появила бъдеща втора жена, ситуацията също не е по- малко проста. От една страна жената приема чуждото дете по-лесно, защото в нея е заложен така или иначе майчинския инстинкт. Тя насочва своята любов към мъжа и неговото дете. От друга страна особено, когато жената е млада и неопитна, а в живота на детето от време на време все още се появява неговата майка, тогава възниква конфликт между двете жени.

Новата жена възприема бившата като неблагонадеждна, като правило като жена която доброволно е оставила детето си – ето защо новата жена е пълна с въпроси на,които не може да намери отговор.Приемната втора майка смята първата за лекомислена и порочна жена, която е изоставила мъжа си, отишла е да се забавлява и защо да не се върне отново към бившия, който сега е в графа „чужд мъж”. Появява се ревност именно към бившата жена.

Често се случва и така,че детето да не приеме своята нова майка, защото жената като правило е по- активна в сравнение с новия мъж. Мъжът като правило се меси по- рядко в живота на детето и обръща повече внимание на жената. Жената решава въпросите свързани с домакинството и бита.Тя общува с детето във връзка с различни житейски въпроси, между тях възникват различни видове взаимоотношения, някои от които могат да са достатъчно конфликтни.

Често при нас на консултации идват хора и от едната и от другата страна, които се оплакват от отсъствие на взаимно разбиране.Те се оплакват не толкова от детето /особено, когато то е малко/, но и от  новия си съпруг, който не е това, което искат. В тази сложна ситуация всички грешки се базират на това, че хората търсят идеала, искат максимума от новия партньор. Например, искат новия съпруг да прекрати общуването си с бившата съпруга; изискват прекалено много внимание и време за сметка на детето от предишния брак. Сами разбирате,че при такива ситуации детето ще се обижда, ще се тормози и плаче. Съпругът ще е напрегнат, ще има много недоизказани неща, ще се натрупа гняв и раздразнение. Такава ситуация може да доведе до разрушаване на брака.

За това хората, които встъпват в такива отношения трябва да разберат,че наличието на децата от предишни бракове са неизбежната реалност, която трябва да възприемат с два пъти по-голяма  мъдрост и топлина, ако искат да изградят отношения с именно този човек и да бъдат щастливи.

Не трябва да ревнувате от миналото, вас все още не ви е имало в живота му и това, което е останало от предишния съюз са децата, а те носят щастие. Ако човекът не е имал деца, може би щеше да се превърне в егоист; може би щеше да изневерява често; той нямаше да има този опит при общуването си с вашите деца, който вече е придобил със своето дете. Второ трябва да се фиксирате не върху миналото, не върху това какви са били отношенията в предишния брак, а да се приеме неизбежното че бившите съпрузи са обединени от детето и те ще продължават да се срещат. Този фактор е неизбежен. Трябва да се съсредоточите не върху миналото, а върху бъдещето. Включвайте детето от предишния брак в системата на новите отношения, новите цели.

Не изисквайте от детето веднага да ви приеме и да ви нарича "мамо" или "татко", това ще е нереално. Ако желаете това, трябва доста да се постараете, за да завоювате доверието и благоразположението на детето. И ако с малките деца ще ви е по-лесно, то с по-големите ще е по - трудно, те могат да ви разберат и приемат, но да не ви нарекат "мамо" или "татко".

Детското сърце се завоюва постепенно с много труд, проявете творчество. И ако вие сте обикнали човека и сте решили да бъдете с него, но той има деца....бъдете достатъчно добри, приемете този човек заедно с детето му, а не го отделяйте от него. Спазвайки този подход и вземайки такава позиция новото семейство ще бъде много по-хармонично и детето от предишния брак няма да е тежест, а допълнителен източник на радост.

Имайте предвид и следното: когато се появи второ дете в новото семейство и майката съсредоточи грижите си върху него, по-голямото дете ще се почувства само /особено, когато е в подрастваща възраст/. На този етап в никакъв случай не възпрепятствайте неговия контакт с родните му майка/баща. Особено, когато става въпрос за момче в тинейджърска възраст по-добре е да поддържа връзка с баща си, отколкото с улицата. На тази възраст момчето започва да се чувства като „голям” мъж, да пренебрегва съветите на майката

Жената трябва да постъпи мъдро като не само не възпрепятства, но и в някаква степен поощрява контакта и срещата с бащата. Това ще помогне на подрастващия да разбере своето ново Аз и ще го научи как да взаимодейства продуктивно с външния свят.


2. Компромисите

        „За да е успешна една връзка, трябва да има компромиси. И от двете страни.” Колко пъти сме чували или чели такова или друго подобно твърдение от хора, които имат повече опит и вероятно в повечето случаи имат поредица неуспешни връзки. Но като се замислим - наистина във взаимоотношенията си хората трябва да правят компромиси. Говоря за взаимоотношения от всякакъв тип – интимни, бизнес или пък в семейството; дори и между приятели. Но тук възниква въпросът: до каква степен можем да си позволим компромиси? И с какво? На пръв поглед отговорът е лесен – с всичко, благодарение на което ще съхраним дадената връзка, щом държим на нея. Но... Винаги има едно „но”. Бихме ли направили компромис със себе си?

Едно е, например, да отидете на почивка, където той иска или му сготвиш нещо с месо, въпреки че си вегетарианка; или пък да останете вкъщи в събота вечер, защото той иска, макар че ти се танцува.

Какво имам предвид като казвам „компромис със себе си”? Представете си, че сте влюбена в едно момче, били сте заедно, но по стечение на обстоятелствата вече не сте. Вие още сте влюбена. Друг обожател иска да сте гаджета и вие започвате някакви отношения. Казвате си: „Защо не? Трябва да му дам шанс. Или по–точно да си дам шанс. Може и да се получи.” Но не се получава, защото всеки път, когато ви докосне или целуне на вас ви е, меко казано, неприятно. И въпреки това излизате отново. И отново... Това не е ли компромис със себе си?

Представете си и друга ситуация: Излизате с някого, защото се чувствате задължена по някакъв начин и едва ли не това, което правите е нещо като благодарност. Това не е ли компромис със себе си? И някой от двамата щастлив ли е изобщо? Ами ако сте с даден човек защото има пари, въпреки че не сте влюбена в него? Разбира се, има и други ситуации, но да спра до тук.

Другият въпрос е: кой трябва да прави повече компромиси – мъжът или жената?  /Макар че не трябва да ги броим, винаги прави впечатление, че единият е по–склонен./ Забелязала съм, че ако жената прави повече компромиси, в повечето случаи връзката не е много успешна и продължителна. Може би в този случай мъжете по някакъв начин променят отношението си към половинките, чувстват ги обезличени, сигурни или иначе казано „в кърпа вързани”. Рано или късно жената усеща нещата /понякога и с помощта на приятелки/ и всичко се променя. Следва... раздяла. Вероятно. Ако мъжът прави повече компромиси, като че ли нещата си идват на мястото – той е този, който трябва да угажда, да се чувства необходим; тя да прави малки женски номерца и да поддържа напрежението. Тогава мъжът се чувства мъж, а жената – жена. Природата си казва думата.

Ако приемем, че всичко е борба, дори и взаимоотношенията /или особено те/ и компромисите са някакво средство, можем да кажем:  „Човек трябва да бъде така борещ се, че след всяка загуба да му остават още скъпи неща в живота”. Да правим ли компромиси? – Да! На всяка цена ли? – Не!

 А вие какво ще кажете?


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg