добре дошли във виртуалния свят на "ФЕНИКС"
centerphoenix.alle.bg

За възпитанието, изискванията и безусловната любов!

За възпитанието, изискванията и безусловната любов!

                                                                                                                          

Навярно възпитанието на детето е  едно от тези занятия, резултата от които е трудно да    се прогнозира.Иска ни се да вярваме, че ако въздействаме на детето с  определен „правилен“ образ, то то ще порасне добър и щастлив човек. Често под правилно въздействие, ние разбираме някои наши конкретни действия и думи/ преди всичко оценяващи поведението на детето/, които просто е задължително да доведат до определения резултат.

Но както често се случва родителите изпитват изумление, а понякога и разочарование, когато плода на техните усилия порасне не такъв, какъвто те са го планирали.

От писмото на една майка: „ Господи, аз направих всичко за него. И всичко върших правилно!Къде сгреших?!Кога пропуснах момента?“

За съжаление или за щастие, детето – не е техника, не е бутон който можеш да натиснеш и уверено да очакваш желания резултат.

И действително е много трудно да предскажеш, как именно ще възприеме детето нашето въздействие.

Нещо от това, което ние казваме и правим детето ще приеме еднозначно, и ще следва това през целия си живот, като инструкция. Някои неща ще върши по съвсем различен начин точно обратния на нашия. Понякога ще ни се струва, че детето изобщо не ни чува. Но ще мине време и ние ще забележим до колко точно то ще започне да повтаря нашия опит и нашите грешки….Нашите модели на поведение и  жизнен сценарий.

Една от най-големите родителски илюзии е, че децата възприемат именно това, което им говорим. Но това съвсем не е така. В крайна сметка децата чуват нашата интонация, улавят смисъла и повтарят НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ.

Например, казваме на детето: „Да се лъже не е хубаво!“. След това ни идват на гости приятели, които подаряват на детето играчка. Тя не се харесва на детето и то искрено казва „Грозна е!Няма да играя с нея!“. А ние в отговор му се караме и го засрамваме.

Ако по внимателно се вгледаме в себе си ще забележим, че често предаваме на децата си такива „двойствени съобщения“.

Например често казваме на детето „Трябва да сме уверени в себе си!“. А ние самите, непрекъснато преживяваме всичко. Прекалено сериозно се отнасяме към резултатите на нашето дете, често се съмняваме в неговите сили и способности.

Излиза, че възпитанието на детето е безполезно. Все едно, то ще възприеме в голяма степен не това, което ВИЕ му говорите, а това как Вие самия живеете.

А най-важното за всяко дете е безусловната родителска любов. И увереността, че на нас ни е хубаво с него, че ни е приятно просто да бъде до нас.

Известния австрийски психолог Виктор Франкъл често пише за това, че даже кърмачето, когато бива кърмено усеща и чувства настроението на своята майка. И ако то усети, че на майка му и е нервно докато го кърми, че тя е напрегната и не изпитва удоволствие, детето може да откаже да го кърмят и да се почувства отчуждено и самотно.

Уверена съм, че всяка от нас неведнъж е чувала за безусловната любов. Но не са малко майките, които поставят на първо място резултатите на детето си, неговите оценки, дисциплина и послушание. И само при наличието на тези неща демонстрират любовта си.

 Излиза, че на първо място е функционалността, а след това желанието и потребностите. Мисля,че на всеки от нас му е познато възклицанието: „Малко ли ти е това, какво още искаш?“

А ето какво иска да чуе и почувства нашето дете: „Аз те обичам заради това, което си!Обичам те, макар че понякога не ми харесва това, което вършиш. Мога да ти се карам и да ти крещя, да съм несъгласна с теб, но те обичам.Обичам цялото ти същество.“

И това е не просто желанието на детето – това е необходимост. Както слънцето и дъжда за малкото цвете. Само усещайки любов и разбиране, детето може да се развива в съответствие със своя потенциал.

Кое е нещото, което не ни позволява „просто да обичаме“?

На първо място – отсъствието на безусловна любов в нашето собствено детство. Не си ли го изпитал, няма да можеш и да го умееш.Тогава как да го дадеш на друг? Както казваше една майка: „ И искам и разбирам какво трябва да направя, но не се получава“.

Второ: Всичките тези тревога, вина и срам.

Тревога за това, че с детето нещо не е наред: мързеливо, лошо се справя с ученито, не слуша, дразни другите,крещи и т.н.

Вина за това, че един ден не сте проверили домашните, нещо сте изпуснали от контрол, че не приготвяте полезна храна всеки ден и т.н.

Срам заради това, че вика в градския транспорт, че говори високо, че задава много „неподходящи“ въпроси, че се облича наопаки и т.н.

Хората на, които е провървяло и имат опит с безусловната любов в техния живот, живеят с ясното усещане че са добри, ценни и уникални. Те са уверени в себе си и постигат успех във всичко с което се захванат. Това не означава, че понякога и те нямат неуспехи и не им се случват беди.Те също биват огорчавани и страдат. Но въпреки страданията си вярват, че са добри. И тогава им е лесно да продължат напред и да се изправят.

На тези в , чийто живот е било наслагвано наклонението „Ти си добър, ако/когато…“, им се налага да доказват през целия си живот собствената си „доброта“. Или да се примиряват с това, че са лоши.

 Наскоро прочетох в блога на едно момиче нещо, което ме просълзи: „ Някога умеех да се смея, точно не помня.Това беше толкова отдавна!Била съм около 5г., тогава умеех да се смея.А после, какво се случи после? Не помня точно. Ходех на училище, много се стараех там, не можех да си позволя да разочаровам теб татко. Имаше и още…ходех на уроци по музика. Бях длъжна да успявам във всичко и да не  допускам грешки.Носех в къщи бележник пълен с шестици, поглеждах те в очите и се надявах там да срещна твоето одобрение, толкова се стараех. Ти казваше само: „Не е лошо, но виж в музиката, по солфеж все още не си достигнала до шестици. Трябва повече старание....И аз продължавах да се старая… Когато спечелих градската олимпиада по математика, ти каза: „Би било добре да спечелиш и в областната, тогава….

Тогава какво?Ще дочакам ли някога твоето одобрение?Когато на музикалния конкурс заех първото място и моята строга учителка хвана ръката ти просълзена, ти каза че трябва повече да се занимавам. Когато ме приеха във ВУЗ, ти каза „ Едно е да те приемат, друго е да завършиш..накрая ще видим“. На защитата на дисертацията ми ти гледаше надменно и гордо, а аз не можех да откъсна погледа си от теб. Мислех си…ето близко съм. Но ти каза : „Е какво, докторантурата кога ще е?“

Тогава разбрах, че всичко е предостатъчно, никаква докторантура няма да има. Това никога няма да се случи. Аз никога няма да чуя от теб : „Каква си ми умница дъще, толкова те обичам!Така се гордея с теб момичето ми!“

И ето сега пред тебе е смъртта, коварния рак те отнема от мен, ти си отиваш както есенното листо в снега. Дойдох за да бъда до теб, макар и да ми е трудно. Обичам те, но ми е толкова трудно с теб татко! Аз дойдох, а ти гледаш старите снимки. Говориш ми, гледайки замислено снимките „ Ти имаше толкова хубав смях!Защо сега си винаги толкова сериозна и намръщена?“ В гласът ти отново чувам укор и преглъщам сълзите си. Но ти умираш и аз не мога да ти кажа : “Защото аз винаги се стараех, но отраснах без усещането за твоята признателност и твоята любов татко!“

Скъпи родители, за да се научите да обичате безусловно, трябва да осъзнаете много неща за себе си – да погледнете на живота под друг ъгъл, да се откъснете от начина по който ние сме били възпитавани, да се разделите със своите срам и тревога.

И да се научите да се обичате такива каквито сте…



Автор Д.Даскалова

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg