добре дошли във виртуалния свят на "ФЕНИКС"
centerphoenix.alle.bg

„Аз зная много по добре, какво искаш ти…или Да погледнем на енурезата под друг ъгъл“

„Аз зная много по добре, какво искаш ти…или  Да погледнем на енурезата под друг ъгъл“

„Аз зная много по добре, какво искаш ти….или Да погледнем на енурезата под друг ъгъл“

 

Поредната консултаци..поредната майка, която си мисли че детето й има проблем.

„ Поработете с детето, казаха ни, че й е нужен психолог“…

 Разговаряйки с майката по телефона успях да я убедя, че за да събера необходмата ми информация първо трябва да разговарям с нея като така ще получа пълна и ясна картина на заявения проблем.

Енурезата е неволно и неосъзнато изпускане на урина. Малкото дете, което намокря леглото си до петнадесетия или осемнадесетия месец, защото не е постигнало контрол над сфинктерите, не е енурезично. Обикновено се говори за енуреза, когато неволното и повтарящо се изпускане на урина (понякога през деня, но по-често през нощта) се случва при деца на повече от четири години и не може да се обясни с органично заболяване. Енурезата се среща относително често: според преценките около 10 -15% енурезични от децата и от 0,5% (К. Видайе, 1984) до 3% (Ф. Кушинг, 1975) сред възрастните. Установено е, че енурезата се появява у деца, чиито родители се готвят да се развеждат или съвпада с раждането на малко братче или сестриче, с постъпването в детски дом и т. н. В някои случаи това е регресия към бебешкото състояние. Предпочитано третиране на енурезата е да се успокои детето, да се премахне чувството му за вина и да бъде привлечено да участва в своето лечение.

 Енурезата / напикаване/ - идва от гръцката дума  «enureo», което означава урина. Според международната класификация, то е неволно уриниране през деня (25%) или през нощта (75%), несъответстващо на психическата възраст на детето. Във възрастта от 0-3г. е нормално детето да се подмокря нощем и не е необходимо лечение. Разглеждаме го като проблем, когато детето го прави след възраст 4г.

 Често майките се самодиагностицират като казват „Навярно прекалено много контролираме детето..“

В случая детето е момиченце на 7г. – дългоочаквано и любимо. Майката иска да направи всичко за нея, предугажда всяко нейно желание, изолира я от всички възможни трудности, облекчава живота й по всякакъв начин.

Трябва да отбележа, че когато предложих на майката да нарисува всички членове на семейството и проблема – тя не нарисува своята дъщеря! Това породи съмнение в мен, за силна симбиотична връзка помежду им и за липса на отделяне на детето от нея. Тя беше едно цяло със своята дъщеря. И тогава разбира се даже нощното изпускане беше под неин контрол – защото тя по добре знаеше, какво детето трябва да направи и кога да отиде до тоалетната.

Разкривайки проблема ние определихме две коалиции – майката с проблема и от другата страна момиченцето с бащата.

В процеса на консултиране ние определихме важните стъпки, които да помогнат на детето.

1.Да се възстанови  йерархията и семейната система.

Майката да заеме мястото до съпругът си  и да позволи на детето си да премине от позицията на възрастен в позицията на дете. Не е по силите на детето да определя живота на семейството, в тази ситуация на майката така и беше угодно, но това предизвикваше напрежение в детето на психично ниво и то трябваше да „отпусне“ през нощта. Детето има нужда от защита и любов. Родителите  с тяхната любов са тези, които трябва да поставят границите на безопастност на своето дете.

 

2. Да се избави майката от желанието за тотален контрол над всичко

Майката също трябва да се научи как да се разтоварва. Понякога трябва „да плуваш по течението“, а не да минаваш през всичко като булдозер /както видяхме при направения анализ/. Именно тогава тя ще може да заеме мястото до съпруга си. По този начин и мъжа ще може да поеме своята отговорност и да се погрижи за семейството си. И когато всички те се движат в една посока всичко ще се подреди с лекота, защото всеки ще заеме своето място.

Важно е майката да се научи да разпределя контрола между всички, важно е тя да разбира особенностите на детското развити и да знае в кои сфери и на каква възраст детето може да се контролира само.

Така се създава добра предпоставка за да може детето да се развие самостоятелно и уверено в себе си. А в майката - енергия за собствен живот. Изключително важно е майката да умее да обръща внимание и на собствените си желания. Тя трябва да започне да се грижи за себе си, така ще може на дъщеря си как да стане щастлива.

 

3. Да се научи детето да чувства и усеща своето тяло, да осъзнава и диференцира телесните и емоционалните си усещания. Обикновено чрез различни игри с детето, чрез въпроси родителите помагат на децата да се учат да разбират себе си, своите състояния и да ги обличат в думи.

Например, когато детето е малко и иска да отиде до тоалетната, майка му го вижда и пита –

„ Да пишкаш ли искаш?“,  по късно детето само използва тези думи. Родителите са хората, които помагат да осъзнаят и диференцират чувствата – „Ти се ядосваш, ти си разстроен, ти си обиден, ти си радостен“. Освен това важно е да се даде възможност на детето само да опознае своя организъм – усещането за глад, усещането и потребността да отиде до тоалетната, усещането за умора и желаниео за сън и т.н. Родителя трябва да е внимателен наблюдател. Той трябва да описва състоянието на детето и да го назовава.

 

В практиката е важно да приучим детето как да усеща кога пикучния мехур е пълен и да го контролира. Важното е да създадем усещане в самото дете, че то контролира процеса на уриниране. Едновременно с това трябва  да научим детето да изразява и назовава емоциите си – разстроен съм, възбуден съм, радостен съм, тъжен съм и т.н.

 

4. Семейната система

Важно е да запомним, че първоначалните симптоми се появяват при детето като една защитна реакция за съхранение на семейната система. Когато започнем да анализираме ситуацията ще видим, че повечето от децата са използвани като буфер в съпружеските конфликти. Необходимо ли е детето да бъде използвано като посредник в разговорите между двамата родители /Пример: Кажи на баща си, че е време за вечеря!/. Дали нощтният проблем на детето  не спасява някой от родителите да изпълнява съпружеските си задължения и те просто спят в едно легло?

 

Като правило комплексния подход помага да се промени ситуацията и да се възстанови благоприятната атмосфера в семейството.

 

 

 

 

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg