добре дошли във виртуалния свят на "ФЕНИКС"
centerphoenix.alle.bg

Виртуалния родител – как да престанем да бъдем дистанцирани от децата си?

Виртуалния родител – как да престанем да бъдем дистанцирани от децата си?

Как да престанем да бъдем дистанцирания възрастен, който прекарва по голямата част от времето си пред компютъра?

Причини, последствия и начини да се измъкнем от виртуалния живот:

Времето отделено на детето е един от най-важните за него подаръци. А какво  да направят родителите живеейки във виртуалната реалност? Защо те се затварят и изолират така от детето си?

Причините за това могат да бъдат следните:

1.       Да избягат от настоящето

Бъдещите родители и възрастни, от време на време се сблъскват с много трудности: кризисни периоди; развитието на детето; подготовка на уроците;охладняване към партньора и много други „незначителни“ нерешими проблеми в, които възрастния се губи докато се опитва да ги преодолее.

2.       Извор на удоволствие

Родителя усеща, че около него всичко се превръща в рутина и живота се превръща в един кръговрат от работа-в къщи-работа и тогава той не намира други радости освен тези във виртуалния живот. Идентифицирайки своята „тъпота и сивота“ на ежедневието, за да зарадва очите си с нещо друго човек бяга от себе си в друга реалност и друг много по интересен за него свят.

3.       Снемане на напрежението

Когато в къщи атмосферата е нагнетена или партньорските взаимоотношения не са хармонични, децата искат това  внимание което не е по силите на родителите или просто те не искат да им го дадат. Човек започва да изпитва нарастваща агресия и тревожност и това се усеща от близките. Често хората за да не се наранят един друг било с думи или действия просто сядат на компютъра.

Живота  продължава по течението, но уви децата не са уред с  дистанционно  с, което да ги изключиш или да натиснеш „стоп“. Децата имат свои потребности и за тях е важен контакта с любимия възрастен.

И тъй като детето опознава света чрез възрастните, те се явяват неговия проводник в живота. И ако общуването с детето се ограничава само до това на присъствието на възрастния в стаята, това може да доведе само до лош край.

Първо детето ще се опитва да привлече вниманието към себе си. И ако приемливите начини по, които то го прави не бъдат забелязани то ще пристъпи към по радикални мерки – истериь; чупене на различни вещи; „изоставане в развитието“ или соматизиране на проблема. Ако някой от тези методи използвани от детето  все пак извади родителя от виртуалното пространство то този метод ще се закрепи за постоянно.

При това за детето в един момент за съжаление не е важно как ще реагира родителя „дори и агресивно“ важното е да покаже, че е жив/ да се включи емоционално/.

 С процеса на порастване детето започва да разбира, че родителя му обезпечава  само удовлетворение на  физическите потребности, без емоционално да се ангажира с него / храна;облекло/.В последствие това започва да формира потребителско отношение към родителя и подбужда  към фиксиране и зараждена на егоистично отношение.

 Трето – децата харесват това, което харесват и родителите им. Ако от всички увлечения детето вижда само виртуалната реалност, то след известно време когато родителя ще иска да общува с детето си реално то той ще вижда само лице обърнато към компютъра..Контакта на детето ще бъде нарушен не само с родителите, но и със социалното обкръжение. Защото в детето вече може да са се закрепили такива черти на характера като прикритост и изолация.

Изход от тази ситуация е възможен само тогава, когато родителят почувства желание сам да свали тесните окови с компютъра. В тази немаловажна роля може да влезе другия родител /ако семейството е пълно разбира се/. При подреждане на приоритетите партньора може да поддържа или да провокира ситуации, които да възродят интереса към възпитателния процес.

Но как да възродим интереса към възпитателния процес и да се насладим на семейния живот?

Ø  Семейните ритуали.

Ø  Хранете се заедно – това несъмнено сближава, обмена на позитивни мисли създава настроение.

Ø  Разговорите преди сън събуждат и в детето и във възрастния интерес към един към друг, а телесния контакт дава усещане за спокойствие и защитеност

Ø  Домашните задължения могат да се превърнат в съвместни игри, кой може да твърди със сигурност,че едно дете може да се интересува само от детски игри? Всяка една  настолна игра може да замени компютърната и да създаде интерес и във възрастния и в детето.

Ø  Семейните празници – приготвяйте се за тях заедно с детето, така че то да се почувства като част от семейството, да почувства своята роля в предстоящото тържество и да получи удоволствие от процеса.

Ø  Съвместната почивка, планирана с особеното участие на детето и съобразена с неговите интереси. Онези хубави  моменти, прекарани заедно с родителите ще се запечатат в съзнанието на детето и един ден създавайки свое семейство то с умиление ще си ги припомня.

        Образно можем да кажем, че „апетитът идва с яденето“. При възраждането на контакта с детето родителите ще могат да видят и да се насладят на плода на тяхната съвместна работа.

Първия пясъчен замък, произнасянето на „Р“, първия вкаран във вратата гол…и  много други радости вие можете да изпитате  вървейки с детето, говорейки на един и същ език с него и възхищавайки се на своите успехи като родител.

Именно тогава ще разберете, че това дете съвсем не е преграда а съюзник в изграждането на щастлив семеен живот!


Ваша Деси!

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg