добре дошли във виртуалния свят на "ФЕНИКС"
centerphoenix.alle.bg

Ти си мое дете! Ти си мой роб!

Ти си мое дете! Ти си мой роб!
Факта, че в неблагоприятна семейна среда детето придобива някаква зависимост отдавна не е изненада, а е по-скоро закономерност. Падайки надолу по склона родителите често завличат и децата си. И понякога се случва така, че от най-забележителните родители и добри хора излизат  - деца престъпници,неудачници и зависими. А при родители, които отглеждат децата си сами без партньор, израстват умни, добри, надеждни и успешни деца.Всичко е лесно обяснимо – има действие, има последствие, може да проследим и тази причинно –следствена връзка в детско-родителските взаимоотношения.Детето е индивидуалност, отделна личност, то не е собственост на родителите си. Те обаче много често мислят точно обратното „Той е мой!Мой, означава, че е длъжен да ме слуша и да ме радва с добри маниери и оценки!“. А, ако това не е така то следва : „ Уважавай мен и моето мнение. Ти си длъжен..Ако не…то…“ – често чувам това от различни родители. Концепцията „ Той е мой!“ поставя първата пукнатина в отношенията и все повече отделя един от друг детето и родителя. „Той е мой!“  -  тогава можеш да направиш всичко, което искаш. Да крещиш, да обиждаш, да упрекваш, да сравняваш, да наказваш. Съпротивата от страна на детето няма да закъснее и ще се появят първите – „ Не!Няма!Не искам“.В отговор на това съпротивление родителите започват : „ Тогава няма да получиш…“. За да получат желаното децата децата започват да се предпазват по свой начин, като увъртат и лъжат или се опитват да договарят различни неща. Възрастните рано или късно научават истината от съседи, учители или странични хора. Това води до скандали,обвинения и разправии. Унижавайки детето родителите показват своето неуважение към него. Това дава право на детето също да не уважава своите родители. То започва да ги нагрубява, пренебрегва и да игнорира техните изисквания. При това дръзко поведение родителите често озверяват и прибягват  понякога до  неоправдано жестоки наказания. И детето започва да се убеждава все повече и повече, че родителите му не го обичат, че то помръчава техния живот и, че на никого не е нужно. Появяват се първите мисли за бягство от дома, то започва да предпочита приятелите си и все по късно се прибира от улицата. А родителите си все по-отчаяно започват да преследват своето дете, звънят на приятелите му, проверяват му пощата, телефона, ровят из вещите му и т.н.Така атмосферата в семейството се нажежава и страда не само детето, но и родителите му. Често започва да се чува: „ Другите хора имат деца като деца. Защо ме наказва така Господ?“. Протеста на детето може да се изрази в бягство от дома, суицид, зависимост. Доверителните взаимоотношения са разрушени. За да запазим доверието, трябва да излезем от позицията „ Ти си мой!“ и да преминем на „Аз ще ти помогна да пораснеш и да се развиеш!“.

Ваша Деси!

           

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg