Идентификация на насилието над деца
Насилието над деца е изключително сериозен проблем, значимостта на който се определя както от разпространението му, така и от тежките последици, които може да окаже върху детското развитие. Последиците върху развитието зависят в голяма степен от продължителността на периода, в който детето е изложено на насилие, и от подкрепата, която получава за справяне с травмата. Това определя голямото значение на ранното разпознаване на децата, които са жертви на насилие. Често детето изпитва сериозно затруднение да сподели за преживяното насилие, особено ако то е упражнено от близък човек. Именно поради това е необходимо възрастните да бъдат чувствителни към различни белези и поведения на детето, които могат да бъдат сигнали, че то е преживяло насилие.
Училището може да изиграе изключително важна роля в тази насока, тъй като в него децата прекарват голяма част от времето си. Учителите, педагогическият съветник, училищният психолог, медицинският специалист в училище са значими фигури в живота на децата. Често те са първите, които могат да забележат симптомите на преживяното насилие. Не случайно в Етичния кодекс на работещите с деца, който стана неотменна част от длъжностните им характеристики, една част от моралните отговорности към детето са свързани с познаване на симптомите на насилие над него, както и познаване и спазване на законите и процедурите, защитаващи го от насилие (чл. 21 и чл. 22).
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА БЕЛЕЗИТЕ ЗА НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА
Отправна точка в работата по разпознаване на белезите за насилие над деца е дефиницията на насилие, дадена в § 1, т. 1 на допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД), както и определенията на различните видове насилие – физическо, психическо, сексуално насилие и пренебрегване (§ 1, т. 2, 3, 4 и 5).
„Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Физическо насилие
Според определението, дадено в допълнителната разпоредба на ППЗЗД, § 1, т. 2,
Физическо насилие е „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето“.
Физическото насилие може да включва:
• Ритане.
• Удряне, биене с юмрук или побой върху детето.
• Изгаряне.
• Попарване, изгаряне с пара.
• Удряне, биене чрез предмет, например колан, точилка…
• Душене или задушаване на детето.
• Отравяне.
• Разтърсване на детето със сила, омраза.
• Одраскване, дране на детето с нокти, щипане или извиване, изкълчване на части от тялото на детето.
• Скубане, стискане или смачкване на части от тялото на детето.
• Хвърляне, блъскане на детето, например в стената или в пода.
• Хвърляне на предмет или предмети по детето.
• Мушкане, пронизване, порязване.
Разпознаване на физическото насилие
Физически индикатори:
Следните физически белези могат да ни насочат към подозрения за физическо насилие:
• Натъртени места с формата на пръсти върху тялото, ръцете и краката, които могат да
бъдат индикация за това, че детето е било силно стискано. Такива натъртвания върху
тялото (отпред и отзад) могат да означават, че детето е било разтърсвано.
• Натъртвания, които имат форма на ръка или друг предмет, с който детето може да е
било удряно.
• Натъртвания по бузите, особено при бебетата, понякога съпроводени от нарушения на
дермата, което може да е индикация, че детето е било стискано за лицето докато е било
хранено насила или в опити да бъде спрян плачът му.
• Натъртвания, причинени по различно време, напр. с различен цвят
· Натъртвания по малко бебе, което още не може да ходи
• Малки кръгли изгаряния, които може да са причинени от цигара. Случайните изгаряния
от цигара са по-малко дълбоки и повече оформени като попова лъжичка. Множество
изгаряния от цигара.
• Насинени очи, особено когато обясненията са незадоволителни, например за падане
върху равна повърхност.
• Изгаряния на необичайни места, или с добре очертана форма. Случайните изгаряния
обикновено са с неправилна форма. Понякога е възможно в изгореното място да се види
формата на горещия източник, например реотан на електрическа печка.
• Следи от ухапване. Те могат да бъдат причинени от друго дете, но лекарите обикновено
могат да направят разлика между ухапване от дете и ухапване от възрастен.
• Вътрешните травми могат да предизвикат болка, треска, повръщане, безпокойство и
затруднения при дишането.
• Счупванията на кости могат да доведат до неправилно седене или стоене на детето, до
неспособност да се придвижва лесно, държане на крайниците в необичайно положение и
общ вид, показващ, че детето изпитва болка.
• Травмите по главата могат да предизвикат сънливост, вялост, припадъци, повръщане,
изпадане в безсъзнание и кома. Детето може да бъде мълчаливо, бледо или посиняло, и да
има нездрав общ вид. Очите на детето може да блуждаят. Разтърсването на малкото дете
може да причини тежки увреждания на мозъчните обвивки, водещи до кръвоизливи,
които могат да причинят мозъчни увреждания или смърт.
• Неправдоподобни или объркани обяснения за травмите.
• Нелекувани травми.
Поведенчески индикатори:
• децата се обезпокояват от контакт с възрастен;
• разстройват се, когато плаче друго дете;
• крайности в поведението – агресивност или пасивност;
• страх да се прибере вкъщи;
• лежат притихнали, изучавайки обкръжението;
• празно или студено вторачване;
• отговарят едносрично на въпроси;
• прекалена отстъпчивост и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
• детето играе агресивно като често наранява връстниците си;
• имат лоша представа за себе си – смятат, че са заслужили насилието, понеже те самите
са лошите.
Към съмнения за физическо малтретиране могат да насочат и някои факти, свързани с
търсенето на медицинска помощ във връзка с травми на детето, като:
• необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ;
• противоречия в съобщаваната история на нараняването;
• история, несъвместима с физическите находки;
• история за други съмнителни увреждания;
• родителят прехвърля отговорността за увреждането върху друго лице;
• родителят обяснява, че детето само се е наранило;
• многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради наранявания;
• детето обвинява родителя за нараняванията.
Тези факти могат да бъдат забелязани най-често от личния лекар или други медицински
лица, от които е потърсена помощ.
Психическо насилие
Според дефиницията, дадена в ППЗЗД, психическо насилие са всички действия, които
могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като
подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други
форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и
попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща
подкрепяща среда“.
Често като синоними на психическо насилие се използват термините емоционално
насилие или емоционално малтретиране.
Психическото насилие може да включва:
• Вербално насилие – обиди, негативни сравнения…
• Отхвърляне и безразлично отношение.
• Липса на топлота и физически контакт, например прегръдка.
• Непрекъснато критикуване.
• Държане на детето в лоши условия и грижи.
• Да се казва на детето, повтарящо се или непрекъснато, че то не е желано, не е обичано,
не е искано и че не го приемат такова, каквото е.
• Да се разказва на други хора за грешките на детето, за негови провали, несправяния.
• Държането и отношението към детето да е като към по-малко важно, неструващо,
малоценно в сравнение с другите деца в семейството.
• Игнорирането на детето, незабелязването му, да не се говори/разговаря с него, да се
говори пред него и за него все едно, че то в момента го няма.
• Отричането на постиженията на детето.
• Непрекъснато подозиране и обвиняване на детето, например то да бъде държано
отговорно и да бъде обвинявано за поведението или действията, за случващото се на
други деца или на възрастен.
• Сплашване на детето, заплашването му.
• Осмиване, иронизиране и непрекъснато подиграване с детето.
Психическото насилие е едно от най-трудно доказуемите. Съвсем възможно е истински
отговорни родители да се е случвало да извършат едно или две от изброените поведения
спрямо децата си. Поради тази причина може да се приеме, че психическо насилие се
случва, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и емоционално наранявано от
страна на възрастните, т.е. не става въпрос за изолиран инцидент. То причинява
дълготрайно увреждане на емоционалното развитие на детето.
Емоционалното малтретиране нанася дългосрочна вреда върху себеуважението и
чувството за собствения образ и света, което може да постави детето в състояние на
непрекъснати емоционални и психични проблеми. Това може да включва развиване на
висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и
неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлекателни събития.
Ако емоционалното малтретиране продължава дълъг период от време, детето ще порасне
и ще навлезе в периода на зрялост, в живота на възрастните, борейки се и страдайки от
състояния на депресия, невроза, дори и със самоубийствени мисли и действия.
Емоционалното малтретиране често е резултат от другите видове насилия, но то се
разглежда самостоятелно, като в някои случаи се определя и като основната форма на
насилие над някое дете.
Индикатори, които могат да насочат към възможно психическо
насилие:
• Детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците
си и да е резервирано към възрастните.
• Агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието,
например упорито непослушание, преднамерено цапане или подмокряне, агресивност
към другите деца.
• Нарушаване на модела на хранене и сън.
• Избухвания и изблици, които са необичайни за възрастта и нивото на развитие на
детето.
• Изоставане на развитието, при което детето желае да се държи или да бъде третирано
като по-малко дете, например подмокряне в леглото.
• Бягане или криене.
• Неучастие в заниманията в детската градина или в училище, загуба на доверие и ниска
самооценка.
• Самозанемаряване, например постоянно обличане на едни и същи дрехи, отказ да сресва
косата си.
• Психосоматични болести.
• Неотделяне от възрастен, различен от родителите на детето, резервираност и страх от
родителите.
• Детето не се развива пълноценно, например забавено физическо развитие, тегло и ръст
под нормата, нездрав общ вид.
• Злоупотреба с алкохол и медикаменти.
• Бягане от училище.
• Самонараняване.
ПРИЗНЦИ НА СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ
Сексуалното насилие – това е използването на детето/ момче или момиче/от възрастни или други деца за удовлетворяване сексуалните им потребности или друга изгода. Сексуалното насилие включва полово сношение – орален или анален секс / включително инцест/, взаимна мастурбация, както и други видове контакти с половите органи. Към сексуалното развращение се отнасят и въвличането на детето в проституция, порнобизнес и демонстрирането пред детето полови органи и принуждаването му да гледа задоволяването на нуждите.
Сексуалното насилие може да се характеризира с физически признаци на случилото се и промяна в поведението на детето. Телесните симптоми са свързани в зависимост от вида на половия акт или друг тип насилие.
· Орални симптоми – екзема; дерматит; херпес на лицето; устните, в устната кухина; отказ от храна /анорексия/, преяждане /булимия/.
· Анални симптоми – увреждания – рани на ректума; зачервяване на ануса; разхлабване на сфинктера; запек
· Вагинални симптоми – нарушаване на девствената ципа; разширяване на влагалището; следи от рани /синини; съсиреци/, съпътстващи инфекции.
Освен това към физическите симптоми на сексуално насилие отнасяме:
· Разкъсаното, окървавено, оцветено бельо
· Хематоми /синини в областта на половите органи/
· Необясними кръвотечения от половите органи
· Повтарящи се възпаления на пикочните пътища
· Чести болки в корема
· Болести предавани по полов път
· Бременност
За признак на вече преживяно сексуално насилие може да отнесем различните промени в поведението на детето, някои от тях са индикатори за посттравматичен синдрам.
А) Промени в изразяването на сексуалността на :
1. необичаен интерес към игри със сексуално съдържание
2. прекомерни знание спрямо възрастта на детето за сексуалния живот
3. съблазняващо, особенно привличащо отношение към противоположния пол и възрастните
4. сексуални действия с други деца
5. необичайна сексуална активност / използване на по-малки деца/
6. мастурбиране, потъркване на половите органи в тялото на възрастен, проституция
Б) Промени в емоционалното състояние и общуването на
· затваряне в себе си, изолация
· депресивно състояние, необичайна тъга
· отвращение, срам, вина, недоверие, чувство на омърсеност
· истерично поведение, бърза загуба на контрол
· трудности в общуването с връстници, избягване на общуването с тях, отсъствие на приятели на своята възраст; отказ да общува със стари приятели
· отчуждаване от братя и сестри
· тормоз над по-малки деца или връстници
· жестоко отношение към играчките / при деца в мо малка възраст/
· противоречиви чувства към връстниците
В) Промени в личността и мотивацията на детето, социални признаци:
· неспособност да се защитава, липса на желание за съпротивление и издевателстване над себе си; смирение
· рязка промяна в успеваемостта
· бягство от училище /отказ да се обучава
· приемане на родителска роля в семейството /приготвяне на храна,почистване, миене, грижа за по-малките и възпитанието им/
· отричане на семейните традиции като последствие на неформиране на социалната роля и своята роля в него/ бягство от дома/
Г) Промени в самосъзнанието на детето
· ниска самооценка
· мисли за самоубийство, опити за самоубийства
Д) Психосоматични симптоми:
· страх да остане в помещение насаме с определен човек
· страх да се съблече/например, може категорично да отказва да участва в часове по физическо или плуване; да отказва да свали бельото си при медицински преглед/
· болки в стомаха; сърцето; главоболие; разстройство на съня; енуреза;енкопреза
Пренебрегване
В ППЗЗД се дава следната дефиниция на пренебрегването:
„Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.“
Като синоними често се използват „неглижиране“ или „занемаряване“.
Пренебрегване се появява, когато родителите не могат или се провалят в задоволяването и посрещането на базисните потребности на детето, като например осигуряване на подходяща храна, подслон, топлина, хигиена и медицински грижи. Детето може, също така, да бъде неглижирано чрез липсата на адекватно наблюдение и внимание, контрол, например когато малко дете е оставено само или в компанията на дори още по-малко дете, когато на детето се позволява да се скита само без каквото и да е наблюдение и загриженост за местонахождението му.
Пренебрегването обикновено се свързва с това да не се прави нещо, а не толкова с активно действие, което активно да наврежда на детето.
Разпознаване на пренебрегването:
Физически индикатори
• Незадоволително физическо развитие, тегло и ръст под нормата за възрастта на
детето.
• Детето може да изглежда слабо и да има нездрав общ вид.
• Детето може да е апатично, бледо и със запуснат вид.
• Ниска хигиена, например мръсни, вмирисани дрехи, некъпано тяло и коса,
силни обриви.
• Липса на интерес, трудности при стимулирането.
• Чести детски болести, например настинки, кашлици, диария.
• Болести и травми, за които не са положени грижи, например нелекувани
инфекции.
• Неподходящо облекло.
• Детето е гладно, преяжда, когато получи храна.
• Умора.
Поведенчески индикатори:
• Неглижираните деца още към 2 год. възраст са апатични към комуникации.
• Лесно се фрустрират.
• Във възрастта към 3-4 год. се очертава ниска самооценка и ниско
самочувствие.
• Слабо се контролират и лесно се разстройват.
• При тръгване в детска градина и на училище липсва желание и постоянство –
лесно се отказват когато
започват да се занимават с нещо.
• В предучилищна и ранна училищна възраст се очертават проблеми с
вниманието.
• Неглижираните деца са социално изолирани, имат слаби социални умения.
• Често те са емоционално неизразителни и избягват емоционални контакти.
• В някои случаи има явна депресивност, а в други е възможно агресивно
поведение.
• Детето постоянно закъснява или често отсъства от училище, по-големите деца
могат да обикалят безцелно наоколо преди и след училище.
• Не реагира адекватно на общуването на възрастните или търси безразборно
внимание от възрастните.
• Внезапно и забележимо подобрение във всички аспекти на поведението и вида
на детето, при промяна на грижите за него.
Изключително рядко се срещат случаи на деца, пострадали само от един вид
насилие. Например, децата, които са физически и/или сексуално малтретирани,
обикновено страдат и от емоционално малтретиране като загуба на доверието
във възрастните и ниска степен на самочувствие и вяра в себе си.
Прави впечатление, че някои от промените в поведението на детето се повтарят
като индикатори при различните видове насилие. Това е така, защото те са израз
и проява на душевното страдание на детето. Затова не бива и не трябва да се
разглеждат изолирано, а в контекста на цялостната житейска ситуация на детето
и съобразно неговата възраст. Така например, ако родителите системно
пренебрегват едно кърмаче, като не му се усмихват, не му говорят и не го
докосват, това може да доведе до тежки промени в здравето и поведението му,
дори до неговата физическа смърт. Същото поведение на родителите спрямо 14
годишно дете няма да предизвика толкова тежки последици, макар че също е
израз на пренебрегване.