Всички възрастни знаят,че не бива да се карат пред детето, но не винаги спазват това правил. Между родителите в семейството винаги има разногласия и това е естествено и неизбежно, но е необходимо да се научат как да изясняват взаимоотношенията си така че детето да не страда. Емоционално здравите семейства се явяват основа за развитието на културни и  хармонични личности. Кавгите в семейството могат да окажат сериозно влияние върху психиката на детето, защото  то е напълно зависимо от бащата и майката.

Детето чувства каква е атмосферата в семейството и как се отнасят към него родителите.Конфликтите, които се разиграват между тях пред очите на детето, се явяват за него травмираща ситуация, която е основен източник за страх, повишена възбудимост, детско тревожно разстройство, или различни психични заболявания.

Детето обича и мама и татко, за това му е трудно да разбере кой е правия в тази сложна ситуация. В тази драматична ситуация на него му е трудно да защото се налага да оцени обстановката и да реши кой е прав и кой е виновен и да избере страната на един от родителите си. В опита да разбере взаимоотношенията между възрастните детето се изправя пред непреодолима психологическа бариера, защото то няма богатия жизнен опит и зрялост. Родителите могат и да не се карат пред детето и да се стараят да прикрият натрупалите се негативни чувства под  маската на фалшива вежливост един към друг, но детето винаги разбира това. Емоционалното напрежение в семейството оказва върху детската психика още по пагубно влияние. Детето започва да нервничи, може да престане да говори и да се затвори в себе си.

Възрастните често изразяват своите емоции чрез викове и сълзи, а детето има нужда да разбере тези непонятни за него ситуации и да изрази натрупващото се чувство на страх, за това то започва да капризничи.Негативните взаимоотношения и  мълчанието, които та наблюдава у дома влияят на неговото поведение в детската градина или в училище. Детето започва да се кара с връстниците си, да се бие и да не слуша възпитателите и учителите си.

След това вече сдобрените помежду си родители не разбират, защо се оплакват от тяхното дете и защо то е станало „неуправляемо“. Родителите рядко се замислят над това,че техните кавги могат да са една от причините за развитието на различни детски страхове или тревожни разстройства. Детето пораства и създава свое собствено семейство и взаимоотношенията в това семейство са такива каквито са били между него и неговите родители.

Децата, които са свидетели на непрекъснати скандали и разправии между родителите си, не могат да приемат че родителите им могат да се отнасят един към друг с нежност, топлина и търпимост. Родителския авторитет в очите на детето пропада и изчезва бързо, а това увеличава риска те да изпуснат контрола над поведението над сина или дъщеря си. В такава среда детето не усвоява общокултурните и морални ценности  те просто се губят.

Как да направим така,че скандалите да не се отразяват толкова пагубно върху детската психика?

 Съвсем не е задължително раздорите в семейството да се отразяват така върху детето. За да се избегне това просто трябва да спазваме следните прости правила

1.       Не въвличайте и детето в скандала помежду си.

2.       Не му задавайте следните въпроси :“ Как мислиш баща ти като мъж ли се държи?“ или „Как мислиш кой от нас двамата е прав?“ или „Майка ти правилно ли постъпи?“ и т.н.

Детето обича еднакво и двамата родители и не бива да бъде принуждавано да взема страната на този или онзи. Не бива да казвате на детето, че то има вина за конфликта. Дори и да нямат отношение към скандала между родителите децата изпитват силно чувство за вина.

Никога не казвайте на детето „Ние сега се караме заради теб!“

Докато се карат възрастните изразяват порой от негативни емоции, когато  детето стане свидетел на  един такъв скандал то чува  това което родителите му си казват един на друг. За това възрастните са длъжни винаги да внимават какво говорят особено, когато са ядосани един на друг. В разгара на караницата никога не трябва да затварят вратата и да излизат от дома си, като оставят детето с единия от родителите /участник в конфликта/. Детето приема всичко в черни окраски, то незнае кога мама или татко ще се върне и дали изобщо ще го направи. Най- добрия вариант е да се избегне скандала. Много често, когато децата усетят че се задава конфликтна ситуация започват да плачат, да викат, да тропат с крака опитвайки се да предотвратят по този начин конфликта. Можете да използвате това, за да не крещите в присъствието на детето, винаги можете да кажете на ядосаната си половинка че с детето се случва нещо и то трябва да бъде успокоено.

Когато все пак не ви се отдаде възможност да избегнете конфликта и ви се наложи да изясните ситуацията в присъствието на детето, необходимо е след това да обсъдите със самото дете това което се е случило между вас. С достъпни и разбираеми  думи му обяснете своите чувства и действия. Майката например може да каже на детето,че когато е била ядосана на бащата е била толкова сърдита,че е счупила вазата в яда си.

Сравнете своето поведение с това как се държи детето ви, когато е сърдито и как то крещи и разхвърля играчките си в стаята. Вашето поведение по време на скандал е подобно на това на детето в подобна ситуация. След скандала всички се успокояват, но се срамуват заради действията си. Подобно обяснение ще помогне на детето да си изясни ситуацията и по добре да осъзнае станалото. Необходимо е да разговаряте с детето, запазвайте неговия неутралитет и бъдете коректни. Не бива да му казвате „Твоя баща ме обиди и ние се скарахме“. От цялата тази фраза детето ще запомни думите „твоя“, и каквото и да е направил баща му детето ще се почувства виновно. Резултата ще бъде следния обяснението ще се превърне в обвинение.

Детето е личност, със свои чувства и мисли, за това поинтересувайте се какво е изпитало то по време на конфликтната ситуация. Когато детето ви споделя за нещата, които са му причинили страдание, то се освобождава от негативизма. В заключение ще кажа, че така отношенията между родителите и детето ще си останат доверителни и приятелски.

Ваша: Д.Даскалова