Толкова много ситуации има около нас, че често ни се иска да се обърнем на другата страна, да не мислим за тях и да ги забравим. Докато не видим поредното разплакано лице.  Проблемите свързани със зависимостта  и привързаността са едни от ключовите проблеми в нашата професионална сфера. Иска ми се днес да ви накарам да се замислите и да си разтълкувате нещата, така че те да бъдат разбираеми дори за дете.

Има отношения в, които попадаме лесно, но се измъкваме трудно. Обичайно те се крият зад слогани от типа „Аз не мога без теб“, „Аз не мога без него“, „Той не може без мен“ ,“Те са всичко за мен“,“Отдадох целия си живот на тях“,“Толкова направих за него!“ и т.н.

За първи път в тези отношения ние попадаме в детството, защото нищо не може да се противопостави на възрастните и над  тяхната власт над нас. Тези семейни механизми се задвижват с такава скорост, че ние децата ставаме част от тях.

НЕ мога без теб!!!

За да има мама и татко с какво да се занимават или за да заличат своите детски рани, ни определят Роля, без дори да попитат за нашето съгласие.

Страничния наблюдател, който не е част от този механизъм, лесно може да забележи, че отношенията в семейството започват да се градят на следната схема, която ще наречем изискване за зависимост:

"Ти трябва да си проблемен, за да има аз какво да решавам.“

„ Ти трябва да си лош, за да бъда аз добър.“

„ Ти трябва да си болен, за да има за кого да се грижа.“

 „Ти трябва да страдаш, за да мога аз да те утешавам.“

„ Ти трябва да бъдеш безотговорен, за да мога аз да отговарям за всичко“.

„ Ти трябва да бъдеш неуправляем, за да мога аз да управлявам всичко.“

„ Ти трябва да лъжеш и да криеш, за да мога аз да те хващам.“

„ Ти трябва да си враждебен, за да има с кого да се боря.“

„ Ти трябва да бъдеш опасен, за да има от кого да се страхувам.“

„ Ти трябва да бъдеш в опасност, за да има кого да защитавам.“

 „ Ти трябва да си неук, за да мога да уча някого.“

„ Ти трябва да си невменяем, за да мога да съм ти опекун.“

 „Ти трябва да си непоносим, за да ме съжаляват.“

„ Ти трябва да си предател, за да мога аз да съм жертва.“

 „ Ти трябва да си престъпник, за да мога аз да съм ти съдия.“

„ Ти трябва да си тежък, за да имам и аз своя кръст.“

„ Ти трябва да си безпомощен, за да съм аз всемогъщ.“

„ Ти трябва да си нуждаещ се, за да има всичко смисъл за мен.“

„ Ти трябва да си зависим, за да бъда аз ценен.“

Във всяка различна ситуация е въплатено част от тези фрази. Но тази част е достатъчна за да направи живота ни НЕПОНОСИМ.

Измъквайки се от тежката родителска „прегръдка“, човек се влюбва – и вярва:

„Никога..никога аз няма да бъда такъв каквито те бяха с мен..“

Най-тъжното е, че  „механичния танц“ научен в родното гнездо, с огромна вероятност ще бъде пренесен в новите взаимоотношения….

И тогава аз ще скъсам тази статия, ще си поглеждам непрекъснато телефона, ще броя лайковете под снимките ти в социалните мрежи, ще прочитам коментарите, ще следя живота ти под лупа,ще се боя, злобея, ненавиждам, изисквам, ще предявявам претенции, ще бъда пристрастна….

И ще бъда много учудена, защо ти не искаш повече да ме обичаш...

ТА АЗ НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ!!!!

 

Ваша Деси!!!