Спътници

Гордост и Горделивост

Двама пътника стояли в чакалнята на гарата, почивали си, хапвали и си разменяли мисли за живота.

Гордост: Аз се гордея с това, което постигнах сама, с ръцете и с главата си!

Горделивост: Аз също можех да постигна това, даже и повече, ако имах същите условия като твоите!

Гордост: Гордея се с това, че нямах кой знае какви условия, а използвах това, което имам!

Горделивост: Аз не искам да използвам каквото и да е, на мен ми е необходимо само най-доброто за да бъде достойно за моята уникалност!

Гордост: Гордея се с това, че мога да извлека полза от всичко, което ми попадне под ръка и във всичко откривам радост!

Горделивост: Аз също щях да се радвам, ако не бяха всички онези глупаци, малоумници и безделници, които се мотаят наоколо.

Гордост: Гордея се с това, че се научих да виждам всичко хубаво в хората и към всички се отнасям доброжелателно!

Горделивост: И аз щях да се отнасям доброжелателно към всички, ако те бяха близки до идеала и бяха Творци!

Гордост: Аз се гордея с това, че отдавна не търся идеала! Приемам всичко като съвършенство!

Горделивост: Аз също щях да приемам всичко като съвършенство, ако то беше такова! Но света е несъвършен, и непрекъснато трябва да го подобряваме и подреждаме!

Гордост: Гордея се с това, че не подреждам света, а себе си  така постигнах доста успехи!

Горделивост: А аз не желая да подреждам себе си – и така съм си подредена. Нямам намерение да се променям и така съм си наред. Никога и заради никого няма да променя.

Гордост: Гордея се,че мога да се настроя към всеки и на всяка вълна. За това живея в хармония със света!

Горделивост: Аз също бих живял в хармония със света, ако той правеше това, което искам!

Гордост: Гордея се с това, че притежавам, това което наистина искам! Мога да го съобщя на всички! Нека знаят, че това е възможно!

Горделивост: Как ли няма да съобщавам на всички! Нека всеки върви по своя път. Още повече, че света нищо не ми е дал!

Гордост: Ти си високомерна  и особена, ти си оценъчна  и критична, за това света не се блъска да изпълни твоите желания.

Горделивост: А ти се нетърпима и многословна, склонна да поучава. Моля вижте ме коя съм Аз! Успешна, процъвтяваща и преуспяла!

Гордост: Но  аз действително съм такава! Казвам истината!

Горделивост: А  защо я казваш? Защо искаш непременно всички да научат за твоите постижения?

Гордост:  За да знаят, че това е възможно!

Горделивост: Те и така го знаят. Но ти не говориш за тях. Ти говориш за себе си. Вижте ме моля как всичко ми е подредено и уютно!

Гордост: Не е истина! Аз само споделям радостта си!

Горделивост: И така  не унижаваш ли всички, коитоживеят в мъка и страдание?   А тези, които не са така щастливи?

Гордост: Не! Не!  Аз изобщо не се стремя да унижавам, когото и да е.

Горделивост: Да, да. Ти просто искаш да се покажеш и да си над другите. Инъче защо ще ти е да разтръбяваш по целия свят за успехите си?

Гордост: Да ти просто ми завиждаш?

Горделивост: Да. Значи със своите разкази ме накара да ти завиждам.

Гордост: Не ми завиждай! Аз не заради това.....

Горделивост:  Да бе  и защо ми разказа всичко това а?!? Разбира се поразкрасила си тук -там, но в общи линии ето какво съм постигнала...насладете ми се! Ти просто имаш нужда някой непрекъснато да подтвърждаватвоята значимост! Кажи не е ли така?

Гордост:  Това е цинизъм. Трябва да си прагматична!

Горделивост: Нима това не е оценка?

Гордост: Ти се подиграваш с мен! Провокираш ме! Това не е честно!

Горделивост: Обвинение, оценка, глупости.

Гордост: Нечестно е! Ти сама....

Горделивост: Добре де..… Не се обиждай. Знаеш, че обичам да се забавлявам. Развличам се, когато вие позитивните и вечно усмихнати свалите  маските си...Винаги е интересно да видиш истинското лице...Не се обиждай, спомни си че ние сме едно цяло, ние сме отражение една  на друга - ти си АЗ и аз съм ТИ. Хайде ставай! Време е да тръгваме...