Спътници
Гордост и Горделивост
Двама пътника стояли в чакалнята на гарата, почивали си, хапвали и си разменяли мисли за живота.
Гордост: Аз се гордея с това, което постигнах сама, с ръцете и с главата си!
Горделивост: Аз също можех да постигна това, даже и повече, ако имах същите условия като твоите!
Гордост: Гордея се с това, че нямах кой знае какви условия, а използвах това, което имам!
Горделивост: Аз не искам да използвам каквото и да е, на мен ми е необходимо само най-доброто за да бъде достойно за моята уникалност!
Гордост: Гордея се с това, че мога да извлека полза от всичко, което ми попадне под ръка и във всичко откривам радост!
Горделивост: Аз също щях да се радвам, ако не бяха всички онези глупаци, малоумници и безделници, които се мотаят наоколо.
Гордост: Гордея се с това, че се научих да виждам всичко хубаво в хората и към всички се отнасям доброжелателно!
Горделивост: И аз щях да се отнасям доброжелателно към всички, ако те бяха близки до идеала и бяха Творци!
Гордост: Аз се гордея с това, че отдавна не търся идеала! Приемам всичко като съвършенство!
Горделивост: Аз също щях да приемам всичко като съвършенство, ако то беше такова! Но света е несъвършен, и непрекъснато трябва да го подобряваме и подреждаме!
Гордост: Гордея се с това, че не подреждам света, а себе си така постигнах доста успехи!
Горделивост: А аз не желая да подреждам себе си – и така съм си подредена. Нямам намерение да се променям и така съм си наред. Никога и заради никого няма да променя.
Гордост: Гордея се,че мога да се настроя към всеки и на всяка вълна. За това живея в хармония със света!
Горделивост: Аз също бих живял в хармония със света, ако той правеше това, което искам!
Гордост: Гордея се с това, че притежавам, това което наистина искам! Мога да го съобщя на всички! Нека знаят, че това е възможно!
Горделивост: Как ли няма да съобщавам на всички! Нека всеки върви по своя път. Още повече, че света нищо не ми е дал!
Гордост: Ти си високомерна и особена, ти си оценъчна и критична, за това света не се блъска да изпълни твоите желания.
Горделивост: А ти се нетърпима и многословна, склонна да поучава. Моля вижте ме коя съм Аз! Успешна, процъвтяваща и преуспяла!
Гордост: Но аз действително съм такава! Казвам истината!
Горделивост: А защо я казваш? Защо искаш непременно всички да научат за твоите постижения?
Гордост: За да знаят, че това е възможно!
Горделивост: Те и така го знаят. Но ти не говориш за тях. Ти говориш за себе си. Вижте ме моля как всичко ми е подредено и уютно!
Гордост: Не е истина! Аз само споделям радостта си!
Горделивост: И така не унижаваш ли всички, коитоживеят в мъка и страдание? А тези, които не са така щастливи?
Гордост: Не! Не! Аз изобщо не се стремя да унижавам, когото и да е.
Горделивост: Да, да. Ти просто искаш да се покажеш и да си над другите. Инъче защо ще ти е да разтръбяваш по целия свят за успехите си?
Гордост: Да ти просто ми завиждаш?
Горделивост: Да. Значи със своите разкази ме накара да ти завиждам.
Гордост: Не ми завиждай! Аз не заради това.....
Горделивост: Да бе и защо ми разказа всичко това а?!? Разбира се поразкрасила си тук -там, но в общи линии ето какво съм постигнала...насладете ми се! Ти просто имаш нужда някой непрекъснато да подтвърждаватвоята значимост! Кажи не е ли така?
Гордост: Това е цинизъм. Трябва да си прагматична!
Горделивост: Нима това не е оценка?
Гордост: Ти се подиграваш с мен! Провокираш ме! Това не е честно!
Горделивост: Обвинение, оценка, глупости.
Гордост: Нечестно е! Ти сама....
Горделивост: Добре де..… Не се обиждай. Знаеш, че обичам да се забавлявам. Развличам се, когато вие позитивните и вечно усмихнати свалите маските си...Винаги е интересно да видиш истинското лице...Не се обиждай, спомни си че ние сме едно цяло, ние сме отражение една на друга - ти си АЗ и аз съм ТИ. Хайде ставай! Време е да тръгваме...
Те станали и тръгнали по пътя. Рамо до рамо и ръка за ръка. И веднага станало ясно колко са си близки една на друга и колко си приличат като сестри близначки, две страни на един медал. ....Гордост и Горделивост.