«Юнак!» - чуваме как майката хвали детето си, заради това че то само е отишло на гърнето

 «Браво! Юнак » - казват на детето, когато то подреди играчката тип низанка

«Браво! Юнак » - е като дума заклинание за много родители.Четейки книги за това как да възпитат детето си или за ролята на позитивната  педагогика, родителите искрено вярват че похвалата ще накара детето да израсне като силен и уверен човек. И съвсем забравят за това, че похвалата и критиката са все оценки. Децата, които чести и много биват хвалени както и децата, които често биват критикувани израстват зависими от външните оценки.

Нека разгледаме  похвалата „Браво! Юнак“ като оценъчен елемент. Като всяка оценка то има два полюса – положителен – „Браво!Юнак“ и отрицателен….Продължете сами. На мен освен думите „Лош“,“Неудачник“, „Губещ“ нищо не ми идва в главата.

И когато детето не чуе обичайното „Браво! Юнак“ то само неосъзнато се оценя като лошо. Регулярната похвала става като „капан“ за него.

 «Прехваленото дете»,  става  често зависимо от положителните оценки, когато:

1.Изпитва тревога, страх от това да не разочарова близките си

2.Трудно започва нещо ново само или трудно изпълнява нова непривична за него работа

3. Често не довършва нещата докрай, ако се чувства неуверено в себе си

Обикновено такива деца вече в училищна възраст плачат на контролни и олимпиади, изпадат в кризи и се тресат преди изпит. Неуспеха, критиката, поражението могат задълго да ги изкарат „извън релси“, защото страха от загубата на любовта и  разположението на близките им хора ги лишава от опора.

Тук ще цитирам проф.И.Млодик, която казва в книгата си „Метаморфози на родителската любов“:

„ Похвалата е изискваща, провокативна и коварна – тя е пропита с очакване. Тактически, тя прави нашите деца временно силни, но стратегически в по далечна перспектива тя ги лишава от техен стил.

Похвалата е като лавина от положени усилия и старание, която всеки момент може да се срине от страха да не разочароваш тези, които веднъж са те похвалили“.

Хвалейки детето си, родителите му дават следното послание:

„Аз виждам,когато ти направиш нещо хубаво и много се радвам на това. За мен е важно да разбереш, че да ме радваш и да ми угаждаш е много ефективно. Когато правиш нещо хубаво аз се радвам. Надявам се, че да ме радваш, за теб ще е много по приятно отколкото да ме разочароваш.“

И тогава детето започва да си мисли „Аз ще правя всичко само за да зарадвам родителите си“ или „Аз няма да правя нищо, което да огорчи моите родители!“. Така детето израства емоционално зависимо от оценката на родителите си и обкръжаващите го тревожно, прекалено внимателно и неуверено.

 Редовната похвала отнема на детето  възможността да бъде само себе си, способността активно да опознава света и  да допуска грешки, отнема му възможността да усвоява получените уроци постепенно в съответствие със своите способности и потребности-

И така трябва ли да хвалим детето и ,ако го правим как точно да се случва това?

Тук ще се възползвам от вече изградени правилни похвати, формирани от Хаим Гинот известен психолог и  автор на няколко бестселъра за възпитанието:

1.       Похвалата трябва да съдържа наши чувства, асоциации, желания по повод постъпката на детето, на неговите действия, но не трябва да оценява самото детето

2.       Поощрявайки детето, давайте му възможност да се оцени само себе си, да изрази своите чувства към случващото се

3.       Похвалата трябва да дава възможност на детето да направи реален извод за самото себе си.

4.       Тази похвала ще наречем безоценъчна

 Структурата на тази безоценъчна похвала се състои от следните части:

-          Назовете действията на детето, за които вие искате да му благодарите

-          Изказвайте своите чувства и своето отношение към това, което е направило детето

        Например:

 „ Много ти благодаря, че днес изми съдовете! Стана ми много приятно!“

  „ Благодаря,че днес изми колата. Сега тя свети като нова!“

  „ В  твоето съчинение има интересни мисли. Много ми хареса как разсъждаваш за приятелството.“

Когато говорим за съвсем малки деца на възраст от 0 до 3г., то  за тях похвалата трябва да съдържа в първата част чувства и емоции отразяващи  отражение към техните действия. Похвалата служи на малките като източник на позитивно отношение към техните действия.

 Може да използваме следните думи:

*      Ти го направи!Много съм щастлив/ва, а ти? 

*        Ти разбираш от това

*        Ловко се справяш с това…

*        Това ме трогна до дъното на душата ми

*        Ярко, образно. 

*        Великолепно!

*        Това е страхотно!

*        Прекрасно!

*        Грандиозно!

*        Незабравимо!

*        Поздравявам те.

*        Гордея се с теб!

*        Остроумно.

*        Аз съм просто щастлива/в.

*        За мен е много важна твоята помощ.

*        Талантливо.

*       Работата с теб е просто радост

*        Много се радвам на твоите успехи!

*        Днес ти направи много!

*        Получи се!

*        Потресаващо!

*        Удивително!

*        Поразително!

*        Знаех,че това е по силите ти!

*        Неподражаемо!

*        Много ми харесва как направи това!

*        Красота!

*        Гордея се, че това ти се удава!

*        Много интересно!

 Хвалете детето без да му поставяте оценки! Искрено изразявайте своите чувства!

Ваша Д.Даскалова!