Като правило, ако детето приема правилата на играта без силно съпротивление, то ние наричаме това възпитание. Ако детето е възмутено и се бори за своето виждане и своите действия, то на практика ни заявява индиректно, че границите на неговото лично пространство са нарушени и всяко по последващо  действие от страна на родителя за него е насилие в неговите очи, очите на обкръжаващите го , а и в лицето на закона.

Нека се замислим обаче, защо в едни случаи детето приема външната принуда, а в други не?

Да започнем с това,че възрастните са много по опитни от детето, те знаят какви са потребностите и възможностите на детето, а това означава че при желание те могат да използват т.нар. хитрости във възпитанието на детето – да отвлекат вниманието му, да го заинтригуват с нещо друго, да се опрат на вече проявен интерес, да го манипулират със своето отношение,да го стимулират предлагайки му възнаграждение и т.н.

За това тук няма добри и лоши методи. Всички те могат да бъдат използвани както за доброто на детето така и в негов ущърб.В един момент приемаме едни способи за въздействие в друг момент правилата се променят.

Трудно се прави разлика и при физическите наказания – пляскане по дупето е лошо, а по пляскане ръката? Силното разтърсване на детското тяло също е насилие. Множество изследвания потвърждават, че именно то е много по стресиращо за детето отколкото плясването по дупето.

Само, че отсъствието на физическо насилие също не решава проблема. Например дете на 6-7г., което пише едно и също в продължение на един час също е подложено на насилие. Жертва е и детето на 4-5г., което прави шпагат причиняващ му болка и повтаря сложен акробатичен елемент 38 пъти. Нека напомним,че децата не винаги искат да достигнат тези наши велики цели, които сме заложили за тях. Често много възрастни злоупотребяват с доверието и привързаността, подчинявайки волята на детето на своите грандиозни идеи.

Според мен границата между възпитанието и насилието  всеки родител трябва да открие в следните моменти:

 - Родителя трябва да направи анализ на своите емоции. Ако сред тях различи злоба и раздразнение значи възпитанието е преминало в агресия. Често тази агресия не се проявява веднага – тя е в отговор на някаква съпротива от страна на детето. Тази агресия е форма на безсилие и веднага трябва да бъде прекратена.

 - Родителя трябва да направи актуална оценка на възможностите на детето  и тя да е съобразена с възрастта му. За това работа би свършила таблица от всеки учебник  по психология за развитие на детето. В този тип таблици е указано какво може да върши детето на дадената възраст, а не това как Мими/Петя от съседната група или клас го правят. Всеки иска детето му да притежава някаква дарба, но това не винаги отговаря на реалността. Другата страна на медала е изоставането на детето от нормата за възрастта. В 99% от случаите това няма връзка с мързела, а е свързано или със задръжката в психофизиологичното развитие на детето, или с педагогическа занемареност. В този случай методите за корекция трябва да са специални и притискането на детето само би усложнило ситуацията.

 - Родителя трябва да приеме неизбежния факт,че детето му ще се съпротивлява понякога на неговото мнение или изисквания. Именно родителите трябва да показват на децата си,че биха ги подкрепяли и приемат тяхната личност, че разбират техните чувства, преживявания. Родителите са тези, които трябва да проявят гъвкавост при избора си на мотивация на детето, да се споразумеят с детето за средствата и сроковете на постигане на евентуални резултати от детето. Тази гъвкавост не означава отказ от намеренията на възрастния, а договорка с детето.

В заключение искам да отбележа,че проявите на насилие към детето са свързани със зрелостта и осъзнатоста на възрастните и техните възможности да контролират своето поведение. Със съжаление обаче трябва да отбележа и факта, че възрастните рядко обръщат внимание по този начин на децата си. Благодарение на старите социалистически норми и „културно“ възпитание  смело мога да твърдя, че повечето от децата са жертви на насилие.

Така или иначе хуманизма в нашето общество би следвало да формира нови норми на възпитание избягващи насилието. И тези външни рамки  ни показват на нас порасналите деца ,че възможностите за контрол над нашето поведение  са много по големи отколкото ни се иска.

Така,че ако вие не искате да крещите и да биете детето си…то просто не го правете.

Ваша Деси!